Безводно - Кръстова гора

Село Безводно - Рибен дол - село Планинско - ловна хижа "Аква тепе" - Кръстова гора

Ориентировъчна продължителност: 4 дни
Сезон за посещение: пролет, начало на лятото
Трудност: средна
Особености: водопад, каменни къщи и стари махали, диви животни, гледки
KML трак: Безводно - Кръстова гора

Първи ден: транспорт до село Безводно и спане в района

Пристигаме в село Безводно в ранния следобед. С автомобил пътуването от София отнема около 4 часа. Минава се през Асеновград, по пътя за Кърджали до село Комунига, където се хваща отклонение от главния път и по тясно асфалтово шосе с много завои, за около час се изминават финалните 25 км. Тъй като така или иначе голяма част от първия ден ще премине в пътуване, не се колебайте да правите почивки и да спирате да се любувате на гледките. Особено живописен е участъкът между селата Комунига и Безводно, където в района на село Женда се намират Асар кая и резерватът Казъл черпа.

От края на асфалта в село Безводно, по маркирана пътека, за около 30-тина минути се изкачваме до горната част на големия водопад над селото. Раниците оставяме в колата. След последните къщи пътеката става стръмна, но наклонът бързо намалява и вече с по-плавно изкачване се върви покрай ръба на скалите, докато се стигне водопада. Вляво, на няколко места се откриват гледки към целия водопад.

Избираме да разгледаме по-добре района. Изкачваме се по маркираната пътека до горния край на водопада, пресичаме реката и правим хубава, кръгова разходка. На отсрещната страна на водопада, от върха на скалите има прекрасна гледката не само към падащите от близо 30 метра води, но също и към селото, към махалите около него и изобщо към голяма част от този красив край на Родопите.

След разходката се връщаме до колата, за да вземем багажа. Разделяме се с човека, който ни докара. Уговорката ни е да ни вземе от Кръстова гора, но остава за по-късно да уточним по кое време ще бъдем там.

С раници на гръб този ден вървим малко - само до намиращата се на километър и нещо от центъра на Безводно махала Бозва. Дузината стари, каменни къщи са построени на около 1000 м.н.в. на източния склон на свързващия върховете Дотук тепе и Янък арман рид. От комина на една от постройките се вие пушек. Махалата не е изоставена, в нея има живот!

Лагеруваме недалеч от последните къщи. Моите приятели опъват палатка, а аз решавам да спя само на чувал на една пейка под навеса на изоставена къща. На свечеряване превалява за кратко, което прави гледките още по-красиви. През нощта луната свети силно, а въздухът е приятно хладен и свеж.

Втори ден: село Безводно - село Планинско

Денят започва още преди изгрев с разходка из района и снимане. Следва продължителна закуска. Поемаме на път едва към 11 часа. Изкачваме се на билото и тръгваме надясно, в посока към Дотук тепе. Маркировка няма. Пътеката, по която вървим, не отговаря напълно на отбелязаната на картата. Имаме колебания откъде да минем и гледаме на няколко пъти в GPS-а. В крайна сметка просто следваме терена и пътеките, които вървят горе-долу в нашата посока. След Дотук тепе започва косо спускане през гората, което извежда до кръстопът с по-голяма пътека идваща отдясно. Нашият маршрут свива на ляво. Пътеката става по-ясна. Върви се надолу по дълъг, страничен рид, който ни сваля до коритото на река Балък дере (Рибен дол).

Долината на реката изглежда дива и много красива. Поемаме нагоре по течението ѝ, отдясно (на посоката ни на движение) има добре различима пътека. Разходката е много приятна, със съвсем плавно изкачване. Правим чести почивки на сянка под крайречните дървета.

Слънцето започва да прежуря и става горещо. Спираме за обяд сред черешовите дървета в двора на изоставено училище, близо до реката и недалеч от мостчето, по което малко по-късно преминаваме на отсрещния бряг и започваме да се изкачваме към махала Рибен дол.

След Рибен дол продължаваме по черния път водещ към асфалтовото шосе между селата Планинско и Загражден. Набираме височина - от 800 м.н.в. в коритото на Рибен дол до 1300 м.н.в. на мястото, където черния път излиза на асфалта. Спираме да си напълним вода на чешмата и завиваме надясно по шосето, в посока Планинско. С това започва най-неприятната част от прехода ни през този ден - на свечеряване ходим дълго време по асфалт, без да имаме ясна идея къде ще пренощуваме.

Бележка: На екрана на компютъра вкъщи след пътуването видях на картата, че има алтернативен път, с по-малко изкачване и без ходене по асфалт. На първия остър завой след Рибен дол, от черния път се отделя разклонение, което горе-долу по хоризонтала се вие из чукарите и извежда право в Планинско. Минаването по него би спестило не само ненужно изкачване, но и неприятното ходене по асфалт.

Самото село Планинско не е удачен избор на място за нощуване. Тук-там понаправени в по-ново време къщи, но из въздуха сякаш витае усещането за негостоприемност. Инак гледките са приятни и всичко. Хора, обаче, не виждаме.

В крайна сметка до селото намираме горе-долу равно място, където да опънем две палатки. Времето скоро се разваля. През нощта духа силен, студен вятър. Започва да вали. По платнищата на палатките се сипе ту дъжд, ту ледена суграшица. Април е, а аз съм тръгнал с палатка без цип на входа, явно мислена за горещите летни морета. Вятърът влиза като да е у дома си. Вътре започва да се стича дъжд. Споменът за жегата от по-рано същия ден бързо избледнява. Напразно се опитвам да слепя едно за друго двете парчета плат на входа с лентите дъктейп, които нося увити около краката на статива. Успея ли да ги закрепя, първият силен порив бързо бързо ги разделя. Скоро се отказвам от безплодните ми усилия. Трябва някак да се спи. Пъхам краката си в едно със спалния чувал в раницата, колкото да не се усеща вятърът и да изкарат малко по-дълго сухи. Умората и студът ме унасят, докато мисля, че ми е време за нова, хубава палатка...

Трети ден: село Планинско - хижа "Аква тепе"

На сутринта пейзажът наоколо е покрит със сняг. Облачно, сиво и студено е. Чувалът, раницата, палатката - всичко е мокро и покрито с коричка лед. Студено ми е и искам да запаля огън. Обикалям да събера дърва, след което оформям огнище с няколко камъка. Разбира се, дървата са мокри, но на газовия котлон търпеливо изсушавам и полека-лека разпалвам наръч ситни съчки, с които по-късно успявам да запаля нормален, голям огън. Ех, топлина! А моите приятели са с хубава (даже зимна, със странични поли) палатка, не разбират нищо за моите героични усилия по паленето на огън. Спали са на топло, не са бедствали и сега им се пие кафе. Роса, която е от Испания, не изглежда много очарована от снега и студа, освен това е тръгнала по маратонки. Какво да се прави, в Испания по това време е 30 градуса :)

За разликата от размотаването предната утрин, днес бързо събираме багажа и тръгваме. От Планинско към коритото на Белишка река и село Белица продължава черен път (нямам представа дали вече не е асфалтиран, последно не беше, но пък “прогресът” не спи, знае ли човек). Вървим по него около час, когато отляво се включва пътеката от връх Свобода, част от маршрута Е-8.

Най-после се появява и маркировка, която да следваме. Още половин километър и изоставяме черния път, за да се спуснем надясно към тясна седловина, отделяща коритата на Белишка река и Хамбар дере. Следва изкачване, за което от предишно преминаване зная, че е живописно, но в този ден гледката е скрита зад ниски, сиви облаци. Краката ни са мокри и макар да имаме достатъчно време още днес да стигнем до Кръстова гора, перспективата за цял ден студуване не радва никого. Атмосферата в малката ни група е доста минорна, май само кучето се кефи наистина. Ето защо днешният преход приключва със стигането до Аква тепе.

Ловна хижа “Аква тепе” представлява масивна сграда на два етажа, облицована в дърво. Горният етаж е заключен, има отделено за свободно ползване едно помещение на долния етаж. Чешмата отпред едва-едва църцори. Събираме дърва, палим печката, за да се изсушим като хората. Навън остава сиво и неприветливо до спускането на нощта.

Четвърти ден: хижа "Аква тепе" - Кръстова гора

Продължаваме към Кръстова гора и към края на нашата разходка. Слънцето изглежда сякаш ще се опита да пробие, но все още е мрачно и студено. Вървим на две групи, двамата ми приятели напред и малко по-забързано, аз отзад спирам често и правя по някоя и друга снимка, после ги догонвам.

Впечатлен съм от гледката към Караджов камък. Ходил съм два пъти до тази забележителност покрай статията, която писах за нея, но погледът от пътеката между Кръстова гора и Аква тепе е нов за мен. Вижда се цялата внушителност на скалите и начина, по който се вписват в пейзажа.

В Кръстова гора, от малкото, което успявам да видя, преди да свалим тежките раници и да си поръчаме солети и бира от магазинчето, оставам с впечатлението за опропастено от туризма място. Много харесвам култови места, но само когато са успели да съхранят своята автентичност и могат да служат като мост към изчезнали вече мисловни нагласи, вярвания и душевни търсения. Същите култови места, но вече превзети от туризма и лакомията за пари, в почти всички случаи се превръщат просто в лишени от смисъл, кичозни копия на самите себе си.

Радо Саров

Радо Саров създава Gowhere.bg през 2011 г. Автор е на голяма част от текстовете и снимките публикувани в сайта. С пейзажна фотография се занимава от 2008 година.