Заслон "Помочена поляна" е построен на 1900 м н.в. на северния склон на връх Плевнята, в Източна Рила. Известен е още под имената "Лева река" и "Лево дере". Намира се на територията на Национален парк "Рила".
Заслонът представлява едноетажна постройка с две помещения и преддверие. В едната стая има камина, маса, пейки, грубо скована етажерка с наредени на нея продукти и прозорец, който гледа към Долнобанското поле. В другото помещение също има прозорец, печка и събрани едно до друго легла с места за около 6-7 човека. При нужда могат да пренощуват и повече хора, отделно има място за поне още 2-ма души в другото помещение. Носете си, обаче, спални чували и евентуално някаква постелка за отдолу. Леглата са покрити с родопски одеяла, които не изглеждат чисти.
Пред заслона има маса с две пейки, откъдето се открива и единствената в района на заслона що-годе просторна гледка - виждат се част от Долнобанското поле и заграждащия го откъм север Черни рид.
Трудно бих препоръчал нощуването в заслон "Помочена поляна" освен при извънредна нужда. В Рила има други, много по-красиви места, в които условията за пренощуване са по-добри. В съчетание с грозните сечища, през които се минава по пътя към заслона, мястото трудно би привлякло туристи в Източна Рила.
Тръгва се от паркинга над хижа "Гургулица" - на завоя, където асфалтовият път свива към паркинга, вдясно започва маркирана с жълта и червена маркировка пътека. За няколко минути по нея ще стигнете до разоран от тежките камиони с дърва черен път, който маршрутът с няколко подсичания следва за още около час.
През цялото време се върви нагоре, а панорамни гледки почти няма. За сметка на това, ще можете да се насладите на резултата от безконтролното изсичане на българските гори. Дълго ще вървите покрай дълбоки, кални коловози, разхвърляни покрай пътя трупи без контролни марки или някаква друга следа от законност, останки от боклуци, туби от машинно масло и каквото ви душа поиска. Съжалявам, че не минах по-рано по този маршрут, още преди години, когато районът е бил едно запазено кътче от Рила и приятно място за разходка. Уви, днес цялото разстоянието от хижа "Гургулица" до границите на националния парк преминава под тягостното чувство, че безкронтролните сечи остават безнаказани.
Единственият приятен момент от целия преход е преминаването на частта от маршрута, която пресича парка. Докато се върви през старата смърчова гора, сетивата сякаш почти успяват да си отдъхнат от отвратителните гледки. Ето едно поредно доказателство за голямото значение на националните паркове и нуждата от тяхното опазване!
Инак маркировката по маршрута е добра и проблем с ориентацията едва ли ще имате. В ниската част на планината, при едно от подсичанията (2-рото), пътеката е затрупана от отсечени и неизвозени дървета. По-добре е да се мине по пътя, разликата на това място не е голяма. Скоро червената маркировка към хижа "Белмекен" се отделя надясно, а жълтата за заслон "Помочена поляна" продължава по изкачващ се нагоре черен път. След няколко серпентини ще стигнете до разклон, на който пътят, който изглежда като по-главен, продължава напред, а маркировката се отделя наляво и минава под паднало дърво. Скоро след това място се завива надясно, изкатерва се ниския банкет и се поема стръмно нагоре през останките от някога красива смърчова гора.
Тук маркировката за кратко се губи, навярно, защото дърветата, на които е била нарисувана, са отсечени. Ако следите внимателно терена, ще видите нещо като пътечка. Дори да не я намерите, продължете право нагоре и не след дълго ще излезете отново на правилния път. Вляво ще видите огромно, простиращо се до границите на НП "Рила", сечище. Маркировката свива вдясно. Следва кратко спускане, пътеката се отделя наляво и вече много по-полегато продължава да се изкачва. Сечищата остават назад, влиза се в парка и за около 30 мин. се достига до заслона.