Връх Радомир (2029 м н.в.) е най-високият в разпростираща се по южната граница на България планина Беласица.
Върхът има пирамидална форма със стръмни западни и южни склонове. В най-високата част е покрит е с треви и ниска растителност. От него се виждат земите на три държави – Македония, Гърция и България. На североизток в далечината са върховете на Пирин и Рила, в по-преден план са китните беласишки села и долините на река Струмешница и Струма. На изток е друга гранична планина - Славянка (Алиботуш), а на юг се вижда любимото на орнитолозите езерото Киркини. В западна посока са беласишките възвишения към връх Тумба, по които минава държавната граница.
До 1942 г. връх Радомир е носил името Калабак. Според бележка в книгата на Т. Благоев "Беласица" (1925 година), според местните турци името Калабак произхожда от турските думи "Калеи" и "бакъ", което ще рече "гледай калето" т.е. Солунското кале, което в ясно време се виждало от върха. След преименуването носи името на сина на цар Самуил – Гаврил Радомир, който в началото на XI век е водил битки с византийците по тези земи.
Традиционните маршрути за изкачване на връх Радомир са от град Петрич през хижа "Конгур" и от селата Коларово и Самуилово през хижа "Лопово".
Петрич - х. "Конгур" - връх Радомир (около 5-6 часа)
От Петрич тръгвате по една от двете маркирани пътеки за хижа "Конгур" - жълтата маркировка е по-кратка и стръмна, червената заобикаля повече и на места следва шосето водещо към намиращата се в ниската част на планината хижа "Беласица". Изкчвайки се, покрай пътеката ще да видите вековни кестенови дървета, за съжаление повечето изсъхнали или отсечени. Преди заслон "Розова поляна" двете маркировки се сливат и след 20-тина минути се излиза на хижата.
Разстоянието от Петрич до хижа "Конгура" се взема за около 3 часа. Хижарите са гостоприемни и приготвят вкусна храна, има и бира. Преходът към връх Радомир продължава с почти двучасово изкачване до връх Конгур.
При безснежни условия малко преди връх Конгур има възможност да свиете надясно по черния път, който върви от северната страна на билото. При лошо време този вариант е за предпочитане пред ходенето по изложената на вятъра билна пътека. През зимата, когато има сняг, преходът от Конгур към връх Радомир става само по билото, защото пътят подсича лавиноопасни склонове, а при фирнован сняг има опасност от подхлъзване. Радомир е третият връх след Конгур в западна посока след върховете Пункова скала и Дебело бърдо. На самият връх ще видите гранична пирамида №24.
Село Самуилово или село Коларово - Лопово - връх Радомир (около 7 часа)
От село Самуилово може да тръгнете по коларски път до хижа "Лопово" или по маркирана пътека (през цялото време има видима маркировка, но на места липсва самата пътека). Ако изберете да минете по пътя ще вървите около час повече. Хижа "Лопово" остава встрани от маршрута, но ще видите постройки вдясно от пътя. Продължавате нагоре през гората, за да излизете на билото западно от връх Радомир. На седловината между Радомир и първия връх западно от него напускате черния път и тръгвате по трудно различима пътеката право нагоре към върха. Стръмния западен склон е покрит предимно с треви и през лятото изкачаването му не не е трудно и отнема около 20-30 минути.
Пътеката от село Коларово се слива с тази от село Самуилово преди Лопово, след което нагоре маршрутът е един и същ. И от двете села до върха се стига за около 7 часа.
Пътуването до Петрич
Най-бързо е с автомобил по магистрала Струма. Ако скоростта не ви е приоритет и разполагате с време, преди пандемията пътуването с влак до град Петрич всъщност беше приятно, макар и бавно, изживяване. Седиш с изпънати крака до голям панорамен прозорец, радваш се на гледките към Рила, към Кресненското дефиле, Струма и Рупите, пиеш си биричката и си говориш с приятелите, а 4-те часа път "неусетно" минават. Този вариант, обаче, е възможен само ако планувате двудневен преход с нощувка на хижа "Конгур", тъй като най-ранния влак пристига в Петрич едва на обяд. Следната карта ще ви помогне от ЖП гарата да стигнете до началото на маршрутите към хижа "Конгур" и билото: