Връх Ботев е най-високият връх на Стара планина - 2376 м. Намира се в Калоферската планина, почти в центъра на старопланинската верига.
Върхът представлява обширна планинска заравненост, която извива на североизток, постепенно се стеснява и завършва със скалните възвишения на връх Малък Юмрук. От север и от юг е обграден с непристъпни отвесни скали, под които се спускат дълбоките пропасти на Северен и Южен Джендем. На изток и запад от върха се спускат тревисти склонове, по които преминават и най-достъпните пътеки за върха.
През по-голямата част от годината връх Ботев е обвит в мъгли, които го правят доста негостоприемен и мъчно достъпен. Известен е като едно от най-ветровитите места в България.
От върха се откриват красиви гледки към планински хребети, речни долини и широки полета на север и юг. При ясно време могат да се видят почти всички наши високи планини. Под него на юг се разстила Розовата долина, а след нея Средна гора прилича на продълговата могила, зад която се е ширнала Тракийската низина. На север се редуват безкраен низ от планински възвишения, които постепенно се снишават към Дунавската хълмиста равнина. На запад и изток се простира непрекъснатата верига на Стара планина с обширните си високопланински пасища и заоблени върхове, чиято хармония се нарушава от зъберите на Купените и отвесните северни склонове на Параджика, Ушите, Мара гидик и други. На изток, зад речната долина на река Тъжа, се издига масива на Триглав.
Старото име на върха е Юмрук чал. През 1942 година е преименуван на Фердинандов връх, а по-късно, след 1944 година, на връх Ботев. През август 1942 година е открита построената на върха високопланинска наблюдателница. След няколкогодишно строителство, в края на 1965 г. влиза в експлоатация и състоящата се от техническо здание и 77-метрова стоманобетонна кула радиорелейна и телевизионна станция. Заради нея върхът до голяма степен е загубил своето очарование на диво място в сърцето на Балкана.
Изходни пунктове за връх Ботев са хижите:
- "Левски" от запад
- "Рай" от юг
- "Тъжа" от изток
- "Плевен" от север
и два заслона:
- "Ботев" от запад
- "Маринка" от изток.
Калофер - хижа "Рай" - връх Ботев (около 6 ч.)
Маршрутът от Калофер за хижа "Рай" и връх Ботев върви покрай река Тунджа до местността Паниците (5 км северно от града), където от асфалтовия път се отделя вляво маркирана пътека. Пресича се реката и със стръмно, но много кратко изкачване, се излиза при входа на национален парк "Централен Балкан". Следва преход по полегат черен път до местността Сливката, където вдясно и стръмно нагоре се отделя зимната колова маркировка за връх Ботев през заслон "Маринка".
Пътят за хижа "Рай" е по синята маркировка, продължава леко вляво и не след дълго преминава в пътека. С леки изкачвания и спускания стига до коритото на река Бъзовица. След пресичането ѝ започва стръмно изкачване през стара букова гора. Излиза се на седловинката северно от връх Малък Райски Купен, откъдето се открива красива гледка към намиращата се недалеч хижа "Рай" на фона на водопад Райското пръскало и отвесните, скалисти склонове на Ботев.
След хижата маршрутът за връх Ботев продължава в западна посока, пресича се потока, който се образува от водите на Пръскалото и се свива надясно и нагоре в северна посока по първия хребет. Пътеката прави няколко серпентини и тръгва в северозападна посока, минавайки покрай основите на голяма отвесна скала. Щом се мине падината се достига до каменист сипей. Започва участък от маршрута с трудно, опасно изкачване, което трябва да става много внимателно.
Важно: тази част от прехода до връх Ботев не бива да се предприема при неблагоприятни условия и с неподходяща екипировка, инцидентите на това място са със сериозни последствия.
Пътеката продължава все нагоре между скалите и излиза над скалния пасаж на южния склон на върха. Вече по-полегато, изкачването продължава почти успоредно на реката, която се спуска към Райското пръскало, и излиза при туристическата спалня на върха.
От Калофер до хижа "Рай" се достига за около 4 часа и половина. Останала част от прехода до връх Ботев отнема още около 2 часа.
Видима - хижа "Плевен" - връх Ботев (около 4 ч. и 30 мин.)
От Видима се отива по асфалтовия път към ВЕЦ "Видима". Ако не пътувате с кола, а вървите пеш, за да си спестите още ходене по асфалт, от ВЕЦ-а се свива надясно към хижа "Видима" и по маркирана пътека се продължава в западна посока. След около километър маршрутът поема на юг и по билото на рида извежда до хижа "Плевен".
Ако пътувате с кола и търсите най-краткия маршрут към хижата, от ВЕЦ "Видима" се продължава надясно по асфалта до края на пътя, където има паркинг. Вече пеш се пресича реката и след около 200 метра се свива надясно. Следва кратко, но много стръмно изкачване до хижата.
От хижа "Плевен" за връх Ботев се продължава по зелената маркировка, следваща спускащия се от връх Дюзчал в северна посока рид. Малкото след като се излезе над горския пояс, пътеката свива наляво и започва да подсича стръмните северни склонове на централното планинско било. На два пъти се пресичат идващи откъм билото потоци и със стръмно изкачване се излиза в подножието на връх Ботев при заслон "Ботев".
При наличието на преспи или сняг, в началото на зимата или късната пролет, минаването на подсичащия участък крие много голям риск от сериозни инциденти. По-безопасният вариант за изкачване на върха в подобни условия е след излизането от горския пояс да се продължи по рида в южна посока към връх Дюзчал.
От заслон "Ботев" изкачването продължава по тревистия, но стръмен западен склон на връх Ботев. Този последен етап, макар и наглед кратък, спокойно може да отнеме почти час!
хижа "Тъжа" - връх Ботев (около 4 ч.)
Хижа "Тъжа" е удобна база за многодневни преходи по Стара планина на запад към връх Ботев, х. "Рай", х. "Левски", връх Амбарица, х. "Добрила" и на изток към х. "Мазалат", Триглав, Узана.
От хижа "Тъжа" за връх Ботев изкачването става по маркираната с червена маркировка пътека, част от маршрута Ком-Емине. Пресича се река Тъжа и започва продължително изкачване в югозападна посока. Достига се Русалийска поляна, където пътеката завива на запад. Изкачването продължава по открития хребет на връх Юрушка грамада (2136 м). Оттам се продължава все по билния хребет, като вдясно остава стръмният, скалист склон на планината. Зимно време трябва внимателно да се върви по хребета, защото се образуват снежни козирки, които дават началото на много лавини на север.
Последователно се преодоляват три върха - Пилешки полог, Параджика и Ушите и се слиза се в седловинката при заслон "Маринка". От Ушите през Маринка до връх Ботев пътят е добре маркиран с железни колове през разстояние 30-40 м и при мъгла или нощем трябва да се съблюдава тази маркировка. Между Юрушка грамада и Параджика при лошо време също трябва да се внимава, тъй като отклонение на юг може да е причина за залутване по поречието на Тунджа и Бъзовица.
Изкачването от хижа "Тъжа" до връх Ботев отнема около 4 часа.
Карлово - хижа "Левски" - връх Ботев (около 8 ч. и 30 мин.)
От Карлово към хижа "Левски" води удобна и живописна пътека, преминаваща през резерват Стара река. Началото й е в северния край на града, следва се синята туристическа маркировка. За около 2 часа се достига до хижа "Хубавец", разположена на водослива на Мала и Стара река. Продължава се на североизток по долината на Стара река и се достига до хижа "Васил Левски" (около 4 часа и половина от Карлово).
Изкачването към връх Ботев продължава стръмно в източна посока. След излизането над горския пояс, маркираната пътека (вече по-полегато) върви все така в източна посока, подсичайки южните склонове на Саръкая. За около час и половина от хижата се достига до превала, разграничаващ водосборните басейни на Стара река и Бяла река, разливащи своите води точно в противоположна посока. На това място има кръстопът. На север продължава коловата маркировка за Саръкая, в източна посока почти хоризонтално върви пътеката за хижа "Рай" (синя маркировка). Между тези две отклонения, в североизточна посока тръгва и пътеката за връх Ботев. Маркирана е със зелена маркировка. Пътеката подсича южните склонове на Дюзчал, пресича последователно няколко дълбоки дерета и излиза до заслон "Ботев".
Може да се нощува в намиращата се на върха туристическа спалня "Ботев връх" или отстоящия на около 30 мин. от върха заслон "Ботев".
Туристическата спалня има 22 легла за нощувка, разположени в две спални помещения, едното с 9 двойни легла, другото с 2 двойни легла. Отделно има и обща столова с вместимост около 25 човека и бюфет. В столовата се предлагат разнообразни супи и при предварителна заявка сух пакет и закуска. Цената е 25 лв за легло. При резервиране на места за групи над 4 човека се изисква предварително заплащане на капаро в рамките на 3 дни от датата на резервацията.
Телефонът на туристическа спалня "Ботев връх" е 0877 273 547.
Заслон "Ботев" има капацитет от 35 места, разделени в 3 стаи с по 7, 8 и 20 легла. Тоалетните са външни, но има вътрешна баня, централно парно отопление, собствено ел. захранване, туристическа столова. Храна се предлага по предварителна заявка, лятно време може и без заявка. Заслонът е отворен целогодишно.
Телефоните за контакти са 0878 197 451 и 0878 544 880.
Използвана литература: Г. Данов, П. Бетовски, Ив. Райков - Стара планина, Пътеводител, 1958 г.