Кончето е популярна и сравнително труднодостъпна седловина в Северен Пирин, намираща се на главното планинско било между върховете Бански суходол и Кутело, на около 2810 м н.в.. Представлява скален ръб със почти отвесни североизточни и много стръмни северозападни склонове, в най-тясната си част широка до половин метър. Дължината на ръба е около 400 м.
За първи път при зимни условия седловината е била премината от Любен Телчаров и Никола Миронски през месец март 1934 година. Разказа на Любен Телчаров за това преживяване можете да откриете в мартенския брой на списание Български турист от същата 1934 година. През 1963 година, за да бъде улеснен прехода през седловината, по ръба е поставен метален парапет. През 1969 година е прокарана подсичащата пътека по югозападните склонове на Кончето, също осигурена от метално въже, което преди няколко години беше удължено в посока към Премката (седловината между Вихрен и Кутело).
Удобни изходни пунктове за изкачване до Кончето и преминаване по седловината са местността Бетоловото и град Банско. Многобройна част от туристите предпочитат да се качат с колите си колкото е възможно по-високо в планината и да започнат разходката си от хижите "Бъндерица", "Вихрен" или "Яворов".
Изкачването на Кончето от хижа “Бъндерица” започва пред входа на хижата. Тръгва се по зелената маркировка нагоре по малката полянка вдясно от чешмата, между сградата на хижата и съседната на нея по-малка постройка. Плавното изкачване не след дълго преминава в по-стръмно, а теренът по който се ходи става нестабилен и трябва да се внимава (особено ако минавате по тази пътека на слизане). Излизайки над горския пояс, обърнете внимание на красивите единични дървета встрани от пътекта. Скоро наклонът става още по-осезаем, преди пътеката да завие вляво и не след дълго да излезе на дъното на циркус Малкия Казан. Следва още едно стръмно, но кратко изкачване и се стига до мястото, където пътеката от хижа "Бъндерица" се слиза с тази от хижа "Вихрен" (червена маркировка). Вдясно се вижда заслон "Казана". Място е подходящо за по-дълга почивка. Дотук преодоляната денивелация е около 600 м. До Кончето остават още около 400 м. От заслона се продължава по червената маркировка нагоре към Премката (седловината между върховете Вихрен и Кутело), където се завива вдясно и отново по маркировката за около 30 минути се стига до Кончето. В летните дни, когато има много хора в планината, на заслон "Казана" е възможно да видите туристи, които вместо по маркировката тръгват по немаркиран път изкачващ се направо нагоре към Кутело. Тъй като НП “Пирин” излизането извън официалните маркирани пътеки не е разрешено. Ясно е, че в България законност, правила и ред са нещо като мръсни думи, но ако искате да помогнете за запазването на планината, моля следвайте маркираните туристически пътища. Обща продължителност на прехода при добро темпо - около 3 часа. Единственото място където можете да налеете вода е чешмата пред хижата. Преценете добре какво количество ще ви бъде нужно за прехода.
Изкачването на Кончето от хижа “Вихрен” може да стане по два начина. По-натоварващият вариант преминава през връх Вихрен (през Кабата), а по-лесният заобикаля върха. Мястото, на което трябва да решите по кой от двата маршрута тръгвате, е на около 15-тина минути над хижа "Вихрен" (след пресичането на потока). Маркировката и в двете посоки е една и съща, тъй като това са два варианта на един и същи маршрут - европейския маршут Е4. Вдясно тръгва обиколния път, вляво и нагоре е този през върха. Преди да тръгнете от хижата, налейте си достатъчно вода (външната чешма пред хижата през лятото на 2019 беше пресъхнала). Поема се по червената маркировка, започваща от стълбите вляво от чешмата. Освен на споменатия вече разклон, няма къде да се объркате. Достатъчно е да следвате червената маркировка, която навсякъде е лесно видима. Обща продължителност на прехода през върха - около 4 часа, през Казаните - около 3 часа и половина.
Изкачването на Кончето от хижа "Яворов" отнема около 5 часа. Следва се червената маркировка. Първите два часа и нещо от прехода преминават в изкачването на около осемстотинте метра денивелация до седловината между върховете Разложки суходол и Албутин. Пътеката тръгва от хижата в южна посока, за около 50-тина минути излиза от горския пояс и след това се изкачва през клековете и през открити места до Суходолското езеро - единственото езеро в циркуса Разложки суходол. След него пътеката се изкачва на Окаденски рид и достига седловината. Втората част на прехода е по-полегата, но технически по-трудна заради терена през който се преминава. Върви се от южната страна на Мраморното било, почти липсват дълги изкачвания, но склонът, който пътеката подсича, е доста стръмен. Минава се през няколко места, където вървенето става внимателно, за да стъпване на нестабилни камъни и подхлъзване. Около 4 часа и половина след тръгването от хижата се стига до заслон "Кончето", откъдето за около още 20-тина минути се изкачва връх Бански Суходол и се достига Кончето. Като цяло преходът е натоварващ. Всеки турист с поне малко опит в планината навярно би се справил, но все пак не бива да се подхожда безотговорно. Билото е високо и открито, а при влошаване на времето няма лесна опция за напускане на маршрута. Тръгването по този маршрут без резервни топли дрехи не е разумно дори в топлите летни дни. Екстра запас от вода също е добра идея. Освен в хижата, шишета си можете да напълните и от потока, който между скалите се влива в Суходолското езеро (лятото на 2019 беше пресъхнал). При признаци за гръмотевична буря е хубаво навреме да поемете обратно, тъй като веднъж вече тръгнали по билото, нямате друга разумна опция за слизане надолу.