Никополис ад Иструм е познат на археолозите още от края на 19 век. Той е с много добре запазена инфраструктура и архитектурни детайли, които го правят интересен не само за изследователите, а и за всеки посетител на руините на античния град.
Официалното име на града, което се среща на епиграфските паметници, е Ulpia Nicopolis ad Istum. В буквален превод това означава Улпиевият град на победата към Дунава - идва от името на гръцката богиня на победата Нике и латинското наименование за р. Дунав - Istros - пояснение, необходимо за обозначаване на местоположението, тъй като в Римската империя е имало още 6 града с името Никополис. Градът е построен по нареждане на император Траян (98-117), в чест на победата му над дакийските племена, а добавката “Улпиа” е производна от бащиното име на императора. Местоположението на града е избрано неслучайно - там са се пресичали два пътя, които са били ключови за икономическото развитие и отбраната на Дунавските провинции.
Никополис ад Иструм е построен по ортогонална система на градоустройствено проектиране. Това означава, че двете главни улици - кардо максимус (север-юг) и декуманус максимус (запад-изток) са ориентирани по посоките на света, а всички останали улици са успоредни на тях и естествено се пресичат под прав ъгъл. Успоредните на главните улици се наричат декуманис и кардинес. Четири улици са оформяли един квартал (insula).Инфраструктурата на Никополис ад Иструм е изключително добре запазена и може да бъде разгледана от всеки посетител. Всички улици са постлани с големи плочи от доломитизиран варовик и ограничени с бордюри. Под настилката има изработена канализация, а главният канал (cloaca maxima) е събирал всички отпадните води и ги е извеждал извън града. Дъното на канализацията е застлано с тухли, а стените са направени от ломени камъни, споени с хоросан. Ясно се вижда къде канализационният канал минава под пътя, тъй като е покрит с най-големите плочи от настилката, а на места има направени и специални шахти.В Никополис ад Иструм могат да бъдат видени останките на типичните за римските градове обществени постройки и пространства. Агората е леко изнесена на изток спрямо централната ос на града. Състои се от две свързани, но различни по предназначение части - източна и западна. Източната е заета от арея (площад под открито небе) с размери 42 на 21м, застлана с варовикови плочи, няколко от които са се запазили до наши дни. От изток и запад е била оградена от портици с колонади в йонийски стил и височина на места 6м. Между колоните са били поставени постаменти с бронзови статуи на императори и членове на семействата им, видни жители и нотабили. Статуите вероятно са претопени, но постаментите все още стоят. На север на ареята се е намирала градската базилика (използвала се е за обществени дейности, например търговски сделки). От запад е бил градският съвет, наречен булевтерион. Той е имал троен вход (трибелон), който днес е реставриран и може да се види. Седалките в булевтериона са били разположени амфитеатрално, а трибуната на оратора е била срещу входа. Западно от булевтериона има малка обществена сграда с неустановени функции, тъй като е претърпяла твърде много реконструкции. От югозапад се е намирал одеонът (малък покрит театър). Той се е състоял от орхестра в полукръгла форма, пресечена от линията на кулисите от задната страна, и отделена от каменните седалки за зрителите чрез парапет от блокове, свързани с железни скоби. Седалките са били разположени върху сводови конструкции, а под тях са се намирали 11 магазина, чиито входове са гледали към ареята. Каменните основи на входовете им стоят запазени и днес. Цялата агора е била опасана от входове с порти отвсякъде, за да бъде спазена античната забрана тя да се посещава след залез слънце.Интересно е, че на самата агора няма никакви храмове. Християнски базилики са построени едва през 5 - 6 век в югоизточните разширения на града.Интересен, отлично запазен елемент е надписът на гръцки език, издялан върху варовикова плоча с височина 2,30 м. Той е копие на благодарствено писмо от император Септимий Север (193 - 211) до жителите на Никополис ад Иструм. Писмото идва в отговор на дарението от 700 хил. денара, което жителите са му изпратили след победата му над неговия съперник - командира на легионите в източните провинции Песцений Нигер.Източно от агората е разположена обществена сграда, за която се предполага, че е служела като термоперипатос (отоплено място за разходки). Той заема цяла една инсула с размери 69 на 28,30м. Имал е четири входа със стъпала, колони и фронтон с изсечени щит и копие, който е запазен в много добро състояние и може да бъде видян от посетителите.Градът е разполагал с 3 акведукта. Трасето на западния от тях и днес може да бъде проследено в участъка му при с. Дичин и Водолей. Двата кладенеца, открити в града, са разположени на кръстовища и са били за обществено ползване. Изключително добре запазен е градският разпределителен резервоар (castellum aquae). Той се намира в долината на р. Росица и стените му достигат до 4м височина.
Градските къщи са имали открит вътрешен двор, постлан с керамични плочи. След нашествията на готите през 378 година този вид сгради са разрушени и обезлюдени. По-късно от техните руини са били издигнати по-скромни домове от плет, измазан с глина и постлан със слама.
Най-точна информация за Никополис ад Иструм намираме в “Гетика” на готическия историк Йорданес от 4 век, също така в “Скитика” на Дексип, в “Църковна история” на Сократ, в Пътеводителя на Херакъл. За последно той е споменат от Теофилакт Симоката в “История” по времето на управлението на император Маврикий (582-602). По-късно градът е унищожен при нападенията на авари и славяни.
Първите разкопки са проведени през 1900 година под ръководството на френския епиграф Жорж Сьор по поръчка и с лични средства на княз Фердинанд. Вероятно Фердинант е търсел антики за частната си колекция, защото от проучването няма запазени дневници. Проф. А. Поупър заедно с редица български арехолози (проф. Л. Соколска, н.с. И. Църов и др.) са провели 2 археологически проекта за изследване на Никополис ад Иструм през 80-те и 90-те на 20 век. Открити са мраморна статуя на Ерос и бронзова глава на император Гордиан III (238-244), които се съхраняват в Археологическия музей в София, както и статуя на бога-лечител Асклепий, която се съхранява в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Сред находките има и монети, сечени от градската монетарница, съществувала от времето на император Антоний Пий до император Гордиан III. Част от тях се намират в музеите в София и Велико Търново, както и в частни колекции. В Института по археология в София има копия от рисунки и бележки, водени от археолозите по време на разкопките.
Никополис ад Иструм се намира на около 18 км от град Велико Търново. До него има сравнително добре поддържан път през с. Никюп, с указателни табели за Никополис ад Иструм на няколко места. Ако пътувате по главния път Велико Търново – Русе трябва да отбиете за Никюп, като след 4,5 км ще стигнете до селото, а табелите ще ви изведат от него до античния град.
Съществува и по пряк път, който ще ви отведе до Никополис ад Иструм директно от главния път Велико Търново - Русе. Ако пътувате от Велико Търново, трябва да отбиете вляво малко след като пресечете моста над р. Росица (на около 3 км след с. Поликраище). Важно е да знаете, че макар по този път до римския град да се стига само за около 2 километра, няма сложени указателни табели, а асфалтената настилка е в много лошо състояние.