Скалният манастир “Св. Димитър Басарбовски” е единственият действащ мъжки скален манастир в България. Намира в Северна България на около 10 км южно от Русе и на 2 км от с. Басарбово. Води началото си още от Второто българско царство, но за първи път името му се споменава през 1431 г. в турски данъчен регистър. През XIV век Басарбовския манастир е бил владение на влашкия княз Иванко Басарба - тъст на цар Иван Александър. Според легендите в манастира е идвал и младият Влад III (Дракула). През XVIІ век Басарбовския манастир е изоставен. Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в близкото с. Басарбово Димитър Бесарбовски. След неговата смърт, мощите му са съхранявани на втория етаж в каменно легло, покрито с плоча. По време на руско-турската война от 1768-1774 г. са пренесени в църквата "Св.св. Константин и Елена" в Букурещ, където се намират и до днес. Името на Св. Димитър Бесарбовски се споменава от Паисий Хилендарски в неговата "История славянобългарска”
През 1911 г. археологът Карел Шкорпил посещава Басарбовския манастир и го описва подробно. През 1937 г. в манастира се настанява монахът Хрисант и започва да го обновява. Той създва комитет за построяване на параклис, посветен на Св. Димитър Басарбовски. Параклисът просъществува до 1940 г., когато е разрушен от наводнение. Въпреки това Хрисант събира дарения и успява да построи две килии срещу църквата.
На 16 километра от манастира се намира друга много интересна забележителност - Ивановските скални църкви, един от седемте обекта в България, включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Отбивката за скалният манастир “Св. Димитър Басарбовски” от главния път между Русе и село Иваново се пада в южния край на село Басарбово, преди моста над река Русенски Лом (ако идвате от Русе).